Какво е надбъбречна недостатъчност?
Надбъбречната недостатъчност е състояние, при което надбъбречните жлези не произвеждат достатъчно хормони. Надбъбречните жлези са две малки жлези, разположени върху бъбреците, които регулират много важни функции на тялото. Тези жлези произвеждат хормоните, необходими на организма да реагира на стрес. Основните хормони, отделяни от надбъбречните жлези, са кортизол, алдостерон и адреналин.
Кортизол: Хормон, който позволява на организма да се справя със стреса, регулира метаболизма и контролира имунната система.
Алдостерон: Хормон, който регулира водно-електролитния баланс.
Адреналин: Хормон, който бързо активира аварийната реакция на организма към опасност.
Надбъбречната недостатъчност е състояние, при което тези хормони не се произвеждат достатъчно и има два основни вида:
Първична надбъбречна недостатъчност (болест на Адисон): Развива се поради директно увреждане на надбъбречните жлези. Това състояние може да бъде причинено от имунната система, която атакува и унищожава надбъбречните жлези. Известно е още като болест на Адисон.
Вторична надбъбречна недостатъчност: Развива се поради неправилно функциониране на хипофизната жлеза. Хипофизната жлеза изпраща сигнал към надбъбречните жлези да произвеждат кортизол, но когато този сигнал липсва, надбъбречните жлези не произвеждат достатъчно кортизол.
Надбъбречната недостатъчност обикновено е бавно прогресиращо заболяване, което нарушава хормоналния баланс на организма и може да причини различни физически и психологически симптоми. Ако не се диагностицира рано, надбъбречната недостатъчност може да доведе до по-сериозни здравословни проблеми.
Основните симптоми на надбъбречна недостатъчност включват умора, загуба на тегло, ниска кръвна захар, ниско кръвно налягане, прекомерен апетит за сол и кафяви петна по кожата. Това заболяване кара тялото да има затруднения при изпълнението на ежедневните си функции поради липсата на кортизол и други надбъбречни хормони в организма.
Как да разберем надбъбречната недостатъчност?
Надбъбречната недостатъчност обикновено се причинява от хормонален дисбаланс в организма и симптомите могат да се развиват бавно с течение на времето. Ако това заболяване не се диагностицира правилно, то може да доведе до сериозни здравословни проблеми в организма. Надбъбречната недостатъчност намалява способността на организма да се справя със стреса, което води до редица физически и психологически симптоми. Повечето от тези симптоми се наблюдават поради дефицит на хормони, произвеждани от надбъбречните жлези.
Следните симптоми трябва да се имат предвид, за да се подозира надбъбречна недостатъчност:
Прекомерна умора и слабост: Един от най-честите симптоми на надбъбречна недостатъчност е изключителната умора и слабост. Човекът може да не се чувства отпочинал, дори ако спи достатъчно, и може да има затруднения при извършване на ежедневните дейности. Това се дължи на ниските нива на хормона кортизол, тъй като кортизолът е важен хормон, който осигурява производството на енергия и справянето със стреса.
Необяснима загуба на тегло: Хората с надбъбречна недостатъчност могат да изпитат загуба на тегло, въпреки че се хранят достатъчно. Хормонът кортизол регулира енергийното потребление на организма и когато нивата на хормоните са ниски, метаболизмът се забавя, което може да доведе до загуба на тегло.
Ниско кръвно налягане: Надбъбречната недостатъчност води до недостатъчно производство на хормона алдостерон, който регулира кръвното налягане чрез свиване на кръвоносните съдове. Това може да доведе до замаяност, припадък или ниско кръвно налягане. Могат да се наблюдават симптоми като замаяност, особено при изправяне.
Постоянен апетит за сол: Тъй като при надбъбречната недостатъчност липсва хормонът алдостерон, който регулира солевия баланс в организма, хората са склонни да консумират солени храни. Това показва повишената нужда на организма от сол.
Промени в кожата: В случай на болест на Адисон (първична надбъбречна недостатъчност) по кожата могат да се появят кафяви петна или тен. Това се дължи на повишеното производство на меланин. Кафяви петна могат да се появят и в устата.
Ниска кръвна захар (хипогликемия): Надбъбречната недостатъчност също влияе върху способността на организма да регулира кръвната захар. Кортизолът е хормон, който е необходим за повишаване на кръвната захар. Когато нивата на кортизол са ниски, човек често може да изпитва ниска кръвна захар (хипогликемия) и могат да се появят симптоми като треперене, изпотяване и замаяност.
Депресия и тревожност: Ниските нива на кортизол могат да нарушат химичния баланс в мозъка. Това може да доведе до депресия, тревожност и промени в настроението. Тези симптоми могат да бъдат важна улика при диагностицирането на надбъбречна недостатъчност.
Мускулна и ставна болка: Мускулната слабост и болките в ставите са често срещани при хора с надбъбречна недостатъчност. Това се случва, защото способността на тялото да произвежда енергия и да се лекува е намалена.
Гадене и повръщане: Надбъбречната недостатъчност може да засегне и храносмилателната система. Могат да се появят храносмилателни проблеми като гадене, повръщане или загуба на апетит.
Риск от надбъбречна криза: Надбъбречна недостатъчност | Ако надбъбречната недостатъчност не се лекува, тя може да стане по-сериозна с течение на времето и да доведе до състояние, наречено „надбъбречна криза“. Надбъбречната криза е животозастрашаващо състояние, което се развива внезапно и изисква незабавна намеса. Симптомите на надбъбречна криза включват изключителна слабост, загуба на съзнание, ниско кръвно налягане, силна коремна болка и треска.
Надбъбречната недостатъчност обикновено се диагностицира с кръвни изследвания. Нивата на кортизол и АКТХ (адренокортикотропен хормон) могат да бъдат измерени, за да се оцени функцията на надбъбречните жлези.
Ако подозирате надбъбречна недостатъчност, е много важно да посетите лекар, като вземете предвид тези симптоми. Ранната диагноза и лечение могат да подобрят протичането на заболяването и да предотвратят усложнения.
Какви са симптомите на надбъбречна криза?
Надбъбречна недостатъчност | Надбъбречната криза е едно от най-сериозните и спешни състояния на надбъбречна недостатъчност. Когато надбъбречните жлези не произвеждат достатъчно хормони, особено когато нивата на кортизол паднат твърде ниски, може да се развие надбъбречна криза. Това означава, че тялото напълно губи способността си да се справя със стреса и възникват сериозни здравословни проблеми. Надбъбречната криза е животозастрашаващо състояние и изисква незабавна намеса.
Симптомите на надбъбречна криза обикновено се развиват бързо и са тежки. Разбирането на тези симптоми е от решаващо значение за навременната намеса. Симптомите на надбъбречна криза могат да включват:
Тежка умора и слабост
Надбъбречна недостатъчност | По време на надбъбречна криза човек изпитва изключителна умора и слабост. Въпреки че обикновено е способен да извършва ежедневни дейности, по време на надбъбречна криза човек не чувства почти никаква енергия и има затруднения при ставане от леглото.
Изключително ниско кръвно налягане (хипотония)
Надбъбречна недостатъчност | Надбъбречната криза може да причини опасно ниско понижение на кръвното налягане. Ниското кръвно налягане (хипотония) може да причини замаяност, припадък и загуба на съзнание. Особено когато човек стои прав, може да е изложен на риск от припадък.
Силна коремна болка
Надбъбречна недостатъчност | Надбъбречната криза може да причини внезапна и силна болка в коремната област. Тази болка понякога може да бъде придружена от гадене и повръщане. Коремната болка може да се дължи и на храносмилателни проблеми, причинени от недостатъчност на надбъбречните жлези.
Гадене и повръщане
Надбъбречна недостатъчност | По време на надбъбречна криза тялото реагира на храносмилателната система и човекът често изпитва гадене и повръщане. Това може да увеличи загубата на течности и да доведе до дехидратация (загуба на течности в тялото), което влошава ситуацията.
Висока температура
Надбъбречната криза може да причини висока температура поради тежка инфекция или стрес в тялото. Треската обикновено се появява в отговор на спешна ситуация.
Учестено дишане (тахипнея) и учестен пулс (тахикардия)
По време на надбъбречна криза тялото се опитва бързо да абсорбира кислород, за да оцелее. Това води до ускоряване на дишането и ускоряване на сърдечната честота. Човекът може да има затруднено дишане и да почувства сърцебиене.
Загуба на съзнание и безпокойство
При тежка надбъбречна криза човек може да загуби съзнание. Това може да се наблюдава особено в случаите, когато кръвното налягане спадне твърде ниско и до мозъка не достига достатъчно кислород. Освен това, човек може да стане неспокоен по време на кризата и поведението му може да се промени драстично.
Нарушение на мозъчните функции
Надбъбречната криза може да повлияе на нормалните функции на мозъка. Това може да доведе до объркване, загуба на съзнание, депресия и тревожност. Недостигът на кортизол и алдостерон може да попречи на мозъка да функционира правилно.
Силен глад за сол
Хората, изпитващи надбъбречна криза, често имат силен глад за солени храни. Недостигът на хормона алдостерон нарушава солевия и воден баланс в организма, което може да доведе до желание за солени храни.
Бледа кожа и студена пот
По време на надбъбречна криза кожата може да побледнее и да започне изпотяване, тъй като тялото се опитва да поддържа кръвообращението. Може да има и усещане за студ в ръцете и краката.
Дехидратация (загуба на течности)
Повръщане, диария и изпотяване могат да причинят дехидратация, която може да доведе до загуба на течности. В случай на надбъбречна криза, загубата на течности в тялото може да настъпи много бързо и може да бъде животозастрашаваща, ако не се лекува.
Силно замаяност или припадък
Надбъбречната криза може да причини замаяност и припадък поради внезапно спадане на кръвното налягане. Това е особено забележимо при изправяне.
Лечение на надбъбречна криза
Надбъбречната криза е състояние, което изисква незабавна медицинска помощ. Лечението обикновено се извършва с интравенозен (IV) кортизол и заместване на течности. Ранната интервенция може да увеличи шансовете на човек за оцеляване. Лечението с кортизол помага на тялото да се върне към нормални функции. Освен това се извършва заместване на течности, за да се поддържа водно-електролитният баланс.
Какво причинява надбъбречна криза?
Надбъбречната криза може да възникне в резултат на нелекувана надбъбречна недостатъчност или ситуации, които създават прекомерен стрес върху тялото (инфекции, хирургични интервенции, травми и др.). Освен това, увреждане на надбъбречните жлези или внезапно прекъсване на хормоналната терапия също може да доведе до надбъбречна криза.
Адреналната криза може да бъде фатална, ако не се лекува своевременно. Затова трябва да се помни, че човек, който показва признаци на надбъбречна недостатъчност или надбъбречна криза, трябва да получи незабавна медицинска помощ.
Може ли да се коригира надбъбречната недостатъчност?
Надбъбречната недостатъчност е състояние, при което надбъбречните жлези не произвеждат достатъчно хормони и това може да бъде доживотно заболяване, което трябва да се лекува. Въпреки това, в зависимост от вида на надбъбречната недостатъчност, лечението и цялостното здравословно състояние на пациента, заболяването може да се лекува и симптомите могат да се контролират. Надбъбречната недостатъчност обикновено се класифицира в два основни вида: първична надбъбречна недостатъчност (болест на Адисон) и вторична надбъбречна недостатъчност.
Първична надбъбречна недостатъчност (болест на Адисон)
Първичната надбъбречна недостатъчност възниква, когато надбъбречните жлези са увредени или не функционират правилно. В този случай надбъбречните жлези не произвеждат кортизол, алдостерон и други хормони, от които тялото се нуждае. Този тип надбъбречна недостатъчност е постоянен, което означава, че надбъбречните жлези не се възстановяват напълно. Болестта на Адисон може да бъде причинена от генетични фактори, автоимунни заболявания, инфекции или други външни фактори.
Лечение:
Лечението на първична надбъбречна недостатъчност обикновено изисква доживотна хормонозаместителна терапия. Синтетични кортикостероиди (преднизон, хидрокортизон) и алдостеронова заместителна терапия (флудрокортизон) се използват за заместване на кортизола. Това лечение има за цел да коригира хормоналните дефицити в организма и да контролира симптомите. С този вид лечение повечето пациенти могат да живеят нормален живот, но заболяването не е напълно „излекувано“. С други думи, заболяването се овладява, без надбъбречните жлези да възстановят функцията си.
Вторична надбъбречна недостатъчност
Вторичната надбъбречна недостатъчност е състояние, при което хипофизната жлеза не произвежда достатъчно ACTH (адренокортикотропен хормон) и следователно не успява да изпраща сигнали към надбъбречните жлези. В този случай надбъбречните жлези не се стимулират да произвеждат достатъчно кортизол, което води до надбъбречна недостатъчност. Вторичната надбъбречна недостатъчност обикновено се развива в резултат на дългосрочна стероидна терапия, но заболявания на хипофизата също могат да я причинят. Тъй като системата ренин-ангиотензин не е засегната, производството на алдостерон обикновено се запазва.
Лечение:
При лечението на вторична надбъбречна недостатъчност обикновено се извършва хормонозаместителна терапия. Използва се лечение с кортизол. Ако хипофизната жлеза е причинена от лечим проблем, функцията на хипофизната жлеза може да се възстанови след лечение и симптомите на надбъбречна недостатъчност могат да се коригират. Въпреки това, при пациенти с дългосрочна употреба на стероиди или трайно увреждане на хипофизната жлеза, лечението може да бъде доживотно.
Надбъбречна недостатъчност и качество на живот
Въпреки че надбъбречната недостатъчност се лекува, пациентите може да се наложи да направят някои промени в живота си. Начинът на живот на тези пациенти трябва да бъде внимателно контролиран, за да се подобри физическото и психическото им здраве. Лечението на надбъбречна недостатъчност обикновено включва следното:
Лекарствена терапия: Хормонозаместителната терапия замества хормоните, произвеждани от надбъбречните жлези. Това лечение може да бъде доживотно.
Управление на стреса: Хората с надбъбречна недостатъчност трябва да се научат да се справят със стреса. Защото стресът изисква надбъбречните жлези да произвеждат повече кортизол, което може да направи здравето на пациентите още по-трудно.
Редовни профилактични прегледи при лекар: Важно е пациентите да посещават редовно лекарите си. Нивата на хормоните трябва да се следят редовно.
Балансирана диета и прием на течности: Хората с надбъбречна недостатъчност трябва да обръщат внимание на консумацията на сол и да пият достатъчно течности.
Може ли да се излекува надбъбречната недостатъчност?
Въпреки че надбъбречната недостатъчност като цяло е нелечимо заболяване, качеството на живот на пациентите може значително да се подобри с лечението. Хората с лекувана надбъбречна недостатъчност могат да управляват симптомите си и да живеят нормален живот. Естествената функция на надбъбречните жлези обаче не може да бъде възстановена, което означава, че заболяването не е напълно излекувано. Спешни случаи като надбъбречна криза обаче могат да бъдат предотвратени и пациентите могат да водят здравословен живот с лечение.
Значението на ранната диагностика и лечение при надбъбречна недостатъчност
Колкото по-рано се диагностицира надбъбречната недостатъчност, толкова по-ефективно може да бъде лечението. Ето защо е важно хората със симптоми на надбъбречна недостатъчност да бъдат прегледани от специалист ендокринолог. Ранната диагноза може да помогне за предотвратяване на надбъбречна криза и други сериозни усложнения.
Надбъбречната недостатъчност е заболяване, което може да се контролира с лечение, но не може да бъде напълно „излекувано“. Лечението позволява на пациентите да управляват симптомите си и да живеят здравословно. В момента обаче няма лечение за възстановяване на естествената функция на надбъбречните жлези. Следователно, надбъбречната недостатъчност изисква лечение през целия живот.
Диагноза на надбъбречна недостатъчност
Диагностицирането на надбъбречна недостатъчност обикновено включва следните стъпки:
Клинична оценка: Надбъбречна недостатъчност | Първата стъпка е обстоен преглед на симптомите на пациента и извършване на физически преглед. Това включва умора, слабост, мускулна слабост, загуба на тегло и други симптоми.
Лабораторни изследвания: Надбъбречна недостатъчност | Кръвни изследвания се извършват за измерване на нивата на кортизол. Освен това може да се използва тест за ACTH (адренокортикотропен хормон). ACTH стимулира надбъбречните жлези да произвеждат кортизол и нередностите в нивата му могат да помогнат за диагностициране на надбъбречна недостатъчност.
Разширени изследвания: Надбъбречна недостатъчност | Ако първоначалните изследвания са недостатъчни за потвърждаване на диагнозата надбъбречна недостатъчност, могат да се извършат по-напреднали изследвания, като например ACTH стимулационен тест или тест за инсулинова толерантност.
Лечение на надбъбречна недостатъчност
Хормонозаместителна терапия
Основата на лечението на надбъбречна недостатъчност е допълването на организма с дефицитните хормони. Хормонът кортизол обикновено се прилага под формата на перорални таблетки, но в някои случаи може да се наложат и интравенозни лекарства или инжекции. Нивата на хормоните трябва да се следят внимателно по време на лечебния процес.
Промени в начина на живот
Управлението на стреса, редовните упражнения, здравословното хранене и режимът на сън могат да помогнат за поддържане на надбъбречните функции. По-специално, те могат да бъдат подкрепени с хранителните вещества и добавки, от които тялото се нуждае по отношение на храненето.
Психо-социална подкрепа и управление на стреса
Надбъбречната недостатъчност може да повлияе на човека както психологически, така и физически. Психологически проблеми като депресия, тревожност и безпокойство могат да се развият поради надбъбречна недостатъчност, така че е важно такива проблеми да се решават с професионална подкрепа.
Надбъбречна недостатъчност и наблюдение на пациенти
Лечението на надбъбречна недостатъчност е процес, който изисква постоянно наблюдение и редовно проследяване. По време на лечебния процес състоянието на пациентите трябва да се оценява на редовни интервали и дозите на лекарствата да се коригират. В случаи на остра инфекция пациентите се информират за увеличаване на текущите дози на лекарствата.
Надбъбречна недостатъчност | Освен това на пациентите се предоставя подходящо обучение за спешни ситуации като надбъбречна криза и се създават протоколи за спешно лечение, когато е необходимо. Това позволява на пациентите по-безопасно да преминат през процеса на лечение на надбъбречна недостатъчност.
